През 2018 година стават важни исторически събития.
Първото от тях беше срещата на американския президент Доналд Тръмп с ръководителя на КНДР Ким Чен Ун в Сингапур. Двамата държавници подписаха рамково споразумение, което включва премахване на ядрените оръжия от територията на двете корейски държави и прекратяване на политиката на заплахи, срещу която и да е от тях. САЩ се ангажираха да не провеждат в Южна Корея военни маневри, които съдават напрежение на Корейския полуостров.
Подписването на това споразумение е само началото на един дълъг процес в отношенията между САЩ и КНДР, който да доведе до тяхното пълно нормализиране, а заедно с това и до оздравяване на политическата атмосфера на Корейския полуостров, както и до създаване на условия за мирно обединение между двете корейски държави.
Второто важно историческо събитие, което има по-комплексен характер, беше решението на президента Тръмп да въведе митнически тарифи в търговските взаимоотношения с Европейския съюз, Канада, Мексико, Китай и други страни, които предизвикват ответни мерки от тях и като цяло водят до сериозни проблеми в международната търговия. Своето решение Тръмп оправдава с необходимостта от подобряване на условията за развитие на националната икономика на САЩ, намаляване на износа на капитали, намаляване на безработицата в своята държава. Това е обикновена протекционистка политика по отношение на националната икономика на САЩ, която по принцип се отхвърля от неолиберализма в икономиката, който ратува за свободни търговски отношения.
Решението на американския президент относно търговията между САЩ и останалите страни предизвика силен отзвук в останалия свят. Заговори се за нова търговска война. Ръководителите на Европейския съюз се надпреварваха да изразяват публично възмощението си. Напрежението между САЩ и Европейския съюз започна да се повишава силно не само в търговската област. Президентът обяви своите намерения и за намаляване на ангажиментите на САЩ по отношение на отбранителната способност на Европа в рамките на НАТО. Насрочена е среща на високо равнище на страните от НАТО в Брюксел, на която ще бъдат обсъдени новите идеи на американския президент по отношение на тази организация. Очертава се тенденция на увеличаване на военните задължения на европейските страни в рамките на НАТО за сметка на намаляване на ангажиментите на САЩ. Някои ръководни политически кръгове от Европейския съюз заговориха за необходимостта този съюз да има собствена военна организация, независима от САЩ. Всичко това означава задълбочаване на противоречията между САЩ и ЕС, финалът на което трудно може да се предвиди. Това е третото важно историческо събитие през тази година.
Четвъртото е предстоящата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки, която ще се проведе вероятно веднага след срещата на НАТО в Брюксел. Няма никакво съмнение, че между Русия и СЩ също се готви рамково споразумение за развитието на техните взаимоотношения във всички важни сфери на живота. Но това споразумение само ще набележи една обща перспектива, без да реши в момента тежките противоречия между двете страни, свързани с положението в Украйна, в Близкия изток и в други райони на света.
Във връзка с предстоящата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп руски журналист постави въпрос пред американския президент: съществува ли вероятност Вие да признаете присъединяването на Кримския полуостров н Русия? Доналд Тръмп отговори: ще видим. Този отговор е многозначителен. Може би президентът на САЩ ще се съобрази с промяната на реалностите в Кримския полуостров? Може би в замяна на това ще поиска отстъпки от Владимир Путин в други области на руско-американските отношения? Каквото и да стане светът след срещата между тях в Хелзинки на 16 юли т.г. ще стане по-различен. Така както става по-различен и в резултат на новите проблеми в китайско-американските отношения, както и в резултат изобщо на колосалното развитие на Китай през последните десетилетия под ръководството на Китайската комунистическа партия. В този процес логично се стига и до нови реалности на Европейския континент, в частност в неговата източна половина. В София се проведе среща на високо равнище на източноевропейските страни със китайския премиер Ли Къцян относно икономическите взаимоотношения между тях. На лице е засилен интерес на Китай към инвенстиции в Източна Европа. До сега през последните години КНР е инвестирала в Унгария около 3.5 милиарда долара, в Сърбия - милиярд и половина, в Румъния - повече от 4 милиарда, в Гърция повече от 6 милиарда, а в България само 300 милиона. Нама никакво съмнение, че тези инвестиции са полезни за източноевро-пейските страни и че България съвсем неоснователно изостава от своите съседи в това отношение. Интересите на Китай в инвестиционната област са насочени към изграждане на модерни инфраструктурни проекти: скоростни ЖП линии, магистрали, тунели, но също така и към развитието на ядрената енергетика и газовите комуникации.
Това разбира се е само на първо време. По-нататък Китай има намерение да задълбочава сътрудничеството и във всички модерни отрасли на производството. Това е настъпателна стратегия на ръководството на КНР, която обаче носи полза за всички страни. Китай изобщо изхожда от принципа: за да бъде добре Китай, трябва да бъде добре останалият свят. Този принцип е нещо по-различно от огласения преди няколко години от бившия американски президент Барак Обама: което е добро са САЩ е добро и за света.
Китайската политика следва да се разглежда в много широк геополитически контекст. Тя включва не само икономическата област, а в перспектива навлиза и в областта на управлението, на политиката изобщо. Китайците предвиждат да помагат на другите страни в цялостния процес на управление на държавата, така че в крайна сметка светът да се движи към ново качествено състояние, към международни отношения с взаимноизгодно икономическо, политическо и културно сътрудничество. Това състояние се изразява с формулата: социализъм с китайска специфика.
Няма нищо осъдително в тази глобална амбиция на ръководството на КНР. Тя се проявява не само в отношенията с Източна Европа. Целият свят е поставен в нейния обсег, в това число и Западна Европа, и Русия, и страните от Югоизточна Азия (например Китай сключи споразумение за многостранно сътрудничество с Индия и Япония), и със страните от Латинска Америка, и Африканския континент. САЩ правят отчаяни опити да противодействат на китайската политика чрез изкуствени рестрикционни мерки, които са обречени. Западна Европа също не гледа с добро око на тази политическа активност на КНР. Многократно западно-европейски лидери правят намеци да се противодейства на опита на външни сили да се намесват във ватрешните работи на ЕС. Но и водачите на Европейския съюз ще се окажат безсилни пред китайската политика. Всъщност веднага след срещата си с 16-те централно и източно европейски страни Председателят на Държавния съвет на КНР замина за Брюксел за среща с Юнкер, Доналд Туск и Ангела Меркел с подобни идеи за сътрудничество в икономическата област. Но това, което прави впечатление е разделението между на Еропа на да големи лагера в отношението си към Китай. Европа не е единна в подхода си към Китай.
Изобщо пред Европейския съюз се изправят тежки проблеми, които поставят под въпрос неговото оцеляване.
Следователно от глобална гледна точка светът като цяло се намира в процес на развитие. Сегашното негово състояние е неустойчиво и то неизбежно ще претърпи качествени изменения, които произтичат от цитираните до тук политически решения, а и не само от тях. Върху глобалния процес влияние оказват решенията на регионалните проблеми, които са различни в различните райони на земното кълбо. В Европейския съюз на сегашния етап се очертават следните извънредно важни проблеми.
На първо място това е миграционният проблем. Голямо количество хора от арабския свят и африканския континент предприемат опити за преминаване на границите на Европейския съюз и заселване в най-високо развитите страни от него като Франция, Германия, Великобритания и други. Този проблем съществува отдавна, но досегашната миграционна политика на Европейския съюз претърпя фиаско. Редица страни от Източна и Южна Европа се заеха да провеждат собствена политика, съобразно своите национални особености за неговото решаване, което среща неодобрение от страна на ръководните кръгове на най-богатите държави, в които обаче също възникна опозиция на официалната им политика.В целия Европейски съюз миграционният проблем се оказа толкова важен, че има решаващо влияние върху резултатите от парламентарните и общинските избори в отделните страни. Появиха се политически партии и движения с остра критика на досегашната официална политика. В страни като Полша, Унгария, Словакия държавните ръководства открито заявяват, че изобщо няма да се съобразяват с Дъблинските споразумения относно миграционната политика.
В тези условия се състоя неформална среща на ръководителите на държавите членки на Европейския съюз в Брюксел, специално посветена на търсенето на нови решения в тази област. На тази среща отново се очертаха различните подходи между богатите западно европейски страни и страните от Източна и Южна Европа. Българският премиер Бойко Борисов предложи следното решение: в някои държави извън Европейския съюз да се създадат центрове за събиране на мигрантите, в които да се извършва селекция на тези от тях, които евентуално може да бъдат приети за където са се запътили. Осъществяването на този проект означава огромни финансови разходи за целия Европейски съюз, а “ползите” от него ще бъдат само за богатите страни, които се нуждаят от евтина работна ръка. Това Бойко Борисов като че ли не го разбира, но неговата основна грижа е да изключи преминаването на части от мигрантския поток през България. Затова той настоява всеобщо укрепване на границите между Европейския съюз и останалия свят.
След неформалната среща веднага беше проведена официална среща на държавните ръководител на Европейския съюз, на която високо развитите страни се опитаха да прокарат доста по-различно решение изцяло в техен интерес, което предвижда създаване миграционни центрове за селекция в периферните страни на ЕС. След дълго обсъждане се прие консенсусно споразумение, което обаче в действителност не задоволява нито една европейска страна и е обречено да не се раализара на практика. Това означава, че миграционният проблем остава нерешен.
Самият факт, че се търси ограничаване на мигрантския поток към Европа, а от някои страни - и неговото пълно прекратяване, означава провал на политиката на Европейския съюз, основаваща се на свободното движение на хора.Неолибералната политика се провали и в другите нейни аспекти- свободното движение на стоки и идеи. Европейският съюз в действителност днес функционира като затворена система с ограничено взаимодействие с такива международни икономически колоси като Русия, Китай и САЩ, да не говорим за по-малките икономически субекти в света.
Точно това обстоятелство е причината за сериозните вътрешни противоречия между страните от Европейския съюз, които имат различни подходи към своите международни контакти. Специално потребността на България от повече вътрешна свобода в решаването на нейните икономически и политически пролеми беше много точно формулирана от президента Румен Радев. Българската политика, каза той една година след заемането на президентския стол, трябва да се формира вътре в страната и да се отстоява навън. За съжаление съвсем доскоро, дори в много отношения все още българското правителство в своята политика се съобразяваше с външните изисквания от страна на силните държави в Европейския съюз, а правителството полагаше огромни усилия да убеждава българските граждани в нейната правилност.
Същото биха могли да кажат и други страни от Европейския съюз, а по-смелите от тях, като тези от Вишеградската четворка не само го заявяват, а и се опитват изобщо да не се съобразяват с диктата на Брюксел. Затова страните от Източна и Централна Европа възприеха и собствено отношение към китайските предложения за развитие на икономическото сътрудничество и по този начин се стигна до провеждането на да различни международни форума с участието на Председателя на Държавния съвет на КНР Ли Къцян.
Ако Европейският съюз продължава да изостава от изискванията на времето, разпадането му е непредотвратимо.
В действителност бъдещето пренадлежи на единното световно цяло, в което вместо затворени регионални общности съществува всеобхватно икономическо и културно взаимодействие на народите в името на добруването на човечеството.
