Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2014 13:12 - Нова фаза в глобалния конфликт между Русия и САЩ
Автор: vanche39 Категория: Политика   
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      От края на Втората световна война насам, а вероятно и в обозримото бъдеще между Русия и Съединените щати съществува конфликт, който има световно значение, определя посоките и  характера на развитието на целия свят. Цялата история на човечеството във всички кътчета на земното къл-бо преминава под по-голямото или по-малко въз-действие на конфликта между САЩ и Русия. И това е напълно закономерно, защото тези две стра-ни са носители и изразители на основното противо-речие на нашата епоха, с което е свързан световно-искторическия преход от капиталистическата към комунистическата обществена формация. За това обстоятелство не могат да си дадат сметка воде-щите политици в целия капиталистически свят през целия исторически период от Втората световна война до наши дни. Но за него не си дават сметка и опортюнистите и ревизионистите в комунистичес-кото движение, които в различна степен предател-стваха и продължават да предателстват спрямо интересите на трудещите се.

     Казаното по-ясно се вижда, ако вземем предвид световната история до контрареволюциите в Цент-рална и Източна Европа през 1989-90 г. и произти-чащото от тях разпадане на Съветския съюз. Дото-гава СССР, като център на международното кому-нистическо движение и опора на народите, борещи се за социализъм, беше непосредствено ангажиран  в конфликта със САЩ, които от своя страна бяха флагман на световната контрареволюция. Но след 1990 г. нещата коренно се промениха. Предателст-вото на напълно провалилия се политик Горбачов и глуповатия и безхарактерен Елцин доведе до лик-видирането на СССР и временно за около едно десе-тилетие подчиняване на Русия на политиката и ин-тересите на САЩ. През това десетилетие САЩ иЗападна Европа започнаха истински кръстоносен поход за подчиняване и овладяване на постсъвет-ското политическо пространство. В Европейския съюз и НАТО бяха включени бившите социалис-тически републики от Централна и Източна Евро-па (Полша, Унгария, Чехия и Словакия, Румъния, България, ГДР беше директно погълната от ГФР, Югославия беше разкъсана на части, същото пос-тигна и Чехословакия,) и икономиките на тези стра-ни бяха подложени на тотално разрушение и прис-пособяване към интересите на главните капиталис-тически страни.

     Бившите републики на СССР под въздействи-ето на капиталистическия Запад бяха противопос-тавени на Русия и бяха превърнати в обект на им-периалистическата експанзия. НАТО придвижи своите бази на изток под предтекст за борба срещу международния тероризъм, а всъщност истинската цел беше плътно приближаване до остатъчна Русия за оказване на натиск и дори евентуална пряка во-енна намеса за по-нататъшно разпокъсване на Ру-сия и завладяване на нейните природни ресурси.                  Това е голата истина за последното десетилетие на 20 век. И като подчертаваме тази истина, тряб-ва ясно да си дадем сметка, че тук става дума не толкова за геополитика, колкото за класова борба в световен мащаб на най-реакционната част от све-товния империализъм, която се опитва да установи нов световен ред по чисто фашистки образец, като господство над народите и експлоатация на техните човешки, природни, финансови, интелектуални ресу-рси. Тази политика на САЩ не можеше да не взри-вява и продължава да взривява международния правов ред. Праща по дяволите и не може да не изпраща всички демократични, хуманистични иобщочовешки ценности, които така гръмко бяха провъзгласявани по време на перестройката, за да послужат като мотив в борбата срещу соци-ализма. Днес става все по-ясно, че капиталът се интересува от демокрацията само до толко-ва, доколкото може да я използва като средство в борбата срещу независимите държави, за раз-рушаване на тяхната независимост и привързва-нето им към колесницата на империализма.

     Ето през последните години САЩ и техните сателити от Западна Европа непосредствено се заеха, развявайки фалшивото знаме на демок-рацията и свободата, да ликвидират независи-мостта на страните от Близкия и Средния Из-ток, и на мястото на националните държави да поставят кукли на конци, които да им позволяват безпрепятствено експлоатиране на природните богатства, първостепенно значение сред които имат петролът и газта.

      По-рано съществуващите в тези страни об-ществен ред и система на международните от-ношения бяха тотално разрушени чрез безраз-съдна политика и агресивна военна намеса на империализма, начело със САЩ. Забележител-но е, че в похода на империализма срещу наро-дите на Близкия Изток бяха включени на негова страна и такива тоталитарни, реакционни, анти-народни режими като тези в Саудитска Арабия, Йордания, Катар и други, които в цялата си ис-тория никога не са имали нещо общо със свобо-дата и демокрацията, но винаги със своите ка-питали са обслужвали интересите на транснаци-оналните монополи на САЩ.

     Изобщо в политиката на САЩ от Втората световна война до сега са господствали двойни-те стандарти, благодарение на което управлява-щите кръгове в тази страна са се опитвали да постигат своите глобални политически цели.

     Политиката на САЩ и другите империалис-тически държави, както по времето на социали-зма, така и днес създава най-голяма опасност за Русия и населяващите я народи. Ако вземем Русия в исторически план, не може да не стиг-нем до извода, че през цялата си история тя е водила борба за оцеляване, изграждане и раз-витие в остър конфликт с англо-саксонските дъ-ржави, целта на които вече в продължение на няколко столетия винаги е била установяването на световното господство, колонизирането на света. От общочовешка гледна точка империа-листическата идея за световно господство е утопична, но опитите за нейното осъществява-не винаги са свързани с големи загуби за чове-чеството, с настъпление на варварството в меж-дународните отношения, с упадък на културата и икономиката, с реки от човешка кръв и купи-ща от човешки кости, принесени в жертва на цар Капитал.

     Бидейки жертва и обект на по-нататъшната агресия на империализма, Русия беше длъжна да се опомни и да погледне действителността с трезви очи. Носталгията по социализма в рус-кото общество през 90-те години беше по-силна отколкото във всички други бивши социалисти-чески страни. И днес тя играе голяма роля в политиката на управляващите кръгове, начело на които закономерно застана Владимир Путин и вече в продължение на десетилетие той и ос-таналите патриотично настроени негови сподви-жници полагат усилия да обърнат хода на исто-рията на първо място в самата Русия и на второ - в международните отношения. По силата на всички исторически обстоятелства в света именно Русия днес се оказа най-могъщата антиимпериалистическа сила, способна да се противопостави на политиката на САЩ и техните сателити. Руският народ повече не може да си позволи да отстъпва пред империалис-тическата агресия, но за да бъде в състояние да се противопостави на англо-саксонския свят, той тряб-ваше да си даде ясна сметка за цялото политическо, икономическо и идейно съдържание на тази агресия.          И това започна да се осъществява от политичес-кия кръг на Владимир Путин. Освен неизбежните и необходими мерки за развитие на военния потенциал на най-високо съвременно равнище, управляващите кръгове в Русия включиха в ход и изключително ва-жно преустройство на цялата идеологическа сфера, като подчиниха на глобалните цели на руската държа-вност дейността на основните средства за масова информация и на всички останали научни и култур-ни институции. Те прогониха от руския ефир идеоло-гическите диверсанти на Сорос и започнаха реаби-литация на постиженията на науката и културата по времето на социализма. Днес званията “Герой на Съ-ветския съюз”, “Герой на социалистическия труд”, “Народен артист на СССР” са в същата степен поче-тни както и званията “Герой на Русия” и “Народен артист на Русия”. Имената на велики творци на рус-ката култура от съветско време засияха отново в небосклона на съвременна Русия. Великите военача-лници от Сталинската червена армия като Жуков, Говоров, Чуйков, Черняховски, Рокосовски и други отново са пример на беззаветна служба на отечес-твото. И в сегашната руска армия съществува със същото име Дивизия “Дзерджински”, известна с безпримерната си смелост в борбата срещу враго-вете на народа и държавата. Много елементи от обу-чението и възпитанието на великата Съветска армия и днес съществуват и се усъвършенстват. Идеята на Путин е, че съвременна Русия е едно цяло със своята история, в която съветският период не може да бъде отстранен или пренебрегнат.

     В тези условия последното което остава от гледна точка на отношението към миналото е пълната реа-билитация на Сталин като безусловен патриот на Ру-сия, гениален пълководец и велик строител на инду-стриалната и военната мощ на съветската държава. Реабилитацията на Сталин се носи във въздуха на руското общество, независимо от това, че в него има и противници на Сталин. Въпрос на време е цялото общество да узрее за този справедлив и исторически необходим акт на руската държава. Той ще предизви-ка истински политически и духовен подем сред наро-да и ще го обедини в борбата срещу най-новото нас-тъпление на империализма, която е на дневен ред през второто десетилетие на 21 век.

     Изправени пред надигащите се нови реалности в Русия, ултрареакционерите от САЩ и европейския съюз, а също и фашистващите майдановци започна-ха да говорят: “Путин иска да възстанови Съветския съюз!”, като смятат, че по този начин ще уязвят рус-кия ръководител и ще компрометират неговата поли-тика сред общественото мнение в Европа и света. Това говори само за тяхното късогледство, защото народните низини и прогресивните обществени си-ли в света виждат възможното възстановяване на Съветския съюз (неформално, а по същество) възра-ждане на надеждата за реална алтернатива на съвре-менния див и варварски капитализъм.

     Тази надежда превръща все повече Русия в цен-тър на антиимпериалистическата борба. Затова ичрез посещенията на Путин в страните от Латин-ска Америка, и в Китай, споразуменията, които той сключи със страните от БРИКС и ШОС, запо-чна да се оформя световна система за борба сре-щу империализма. Управляващите в САЩ и Анг-лия вече си дават ясна сметка, че срещу англо-саксонския свят с неговите опити за установяване на нов световен империалистически ред се изпра-вя и във все по-голяма степен придобива икономи-ческо и военно могъщество международна сила, която ще им сложи намордник.

      Политическото късогледство е дълбоко при-също на ръководителите на империализма, незави-симо от цвета на кожата им. Обама и неговият антураж не са в състояние да предвидят негатив-ните последици за самите тях от политиката която водят в света. Това не са в състояние да предви-дят и стратезите от ЕС, които лекомислено се по-ддават на диктата на САЩ за санкции срещу Ру-сия по повод на събитията в Украйна. Но в най-дълбоко политическо невежество и абсолютна безотговорност изпада българската политическа върхушка, особено тази, която се излъчва от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, и в немалка степен БСП. Българският президент Плевнелиев се очер-тава като абсолютен шампион в безотговорното дрънкане на глупости по адрес на Русия и руската политика. Този човек освен да папагалства по вну-шенията на Барак Обама и Девид Камърън, нищо друго не може да каже. За него не съществува Освободителната руско-турска война, защото ко-гато говори за освобождението на България не става ясно кой и от какво робство ни е освободил. За него съвременната политика на Русия в Украй-на е синоним на завоевателна политика. А това което вършат САЩ и техните европейски “парт-ньори” е ни повече ни по-малко от борба за демо-крация, борба срещу тероризма. В този дух се из-казват и Бойко Борисов и някои объркани глави в БСП, и Лютви Местан, и Меглена Кунева, и поч-ти всички останали кандидати за властта в съвре-менна България. Изключение от цялата камарила реставратори на капитализма прави Волен Сиде-ров (разбира се, и ръководителите на коалиция “Левицата” и “Зелена партия”), гласът на които обаче е напълно заглушен от дрезгавия хор на ру-софобите и слугите на световнния капитал. Тези господа, когато ги упрекват в русофобия срамеж-ливо заявяват, че те много обичат руската култура, но ненавиждат завоевателната политика на царска Русия, наследник на която била съвременна Русия. Но колкото и да се мъчат да открият несправедли-ви, завоевателни акценти в руската политика по време на Освободителната война, не излиза нищо друго освен инсинуации. Защото по време на Осво-бодителната война за свободата на България се сражаваха освен непреклонни руски войници, също и не по-малко непреклонни руски генерали и офи-цери, които след това положиха основите на бъде-щата българска армия и предопределиха както победата в Сръбско-българската война, така и ус-пешното осъществяване на Съединението. Дори и провъзгласяването на независимостта на Бълга-рия от Фердинанд беше признато най-напред от Русия, за което никак не искат да говорят съвреме-нните русофоби-историци. Някои западни “велики” държави признаха независимостта на България чак 30 години след нейното провъзгласяване. Затова също не се говори в публичните изказвания на русофобите - професори по история.

 

В началото на месец септември 2014 г. българс-кият президент Росен Плевнелиев заяви по средст-вата за масова информация, че и днес политиката на Русия си остава все така империалистическа както през  деветнадесети век. Нека да помислим каква точно бе политиката на Русия тогава? През първата половина на деветнадесети век Русия пре-ди всичко се защити от нашествието на наполео-новите армии /1812 г./, които включваха освен фре-нската армия, също така и полски, и други войници от цяла Европа. През този век с активната военна помощ на Русия, Гърция се освободи от турско робство. По късно пак с помощта на Русия от турс-ко робство бяха освободени Румъния, Черна гора и Сърбия.

     В навечерието на Освободителната за Бълга-рия Руско-Турска война /1877-1878 г./, българският писател и общественик Любен Каравелов многок-ратно посещава Русия и разговаря с видния руски дипломат граф Игнатиев относно формирането на съюз между Русия, Сърбия и Румъния с цел реша-ването на българския въпрос. Всички големи бъл-гарски революционери през този период работят активно с официалните руски власти и руската об-щественост за освободителната мисия на Русия на Балканите и специално по отношение на Бълга-рия. Поражението на Априлското въстание от 1876 г. и турските жестокости при неговото потушаване стават достатъчен повод на Русия за дипломати-ческа офанзива в полза на освобождението на Бъл-гария, която довежда до свикването на Цариградс-ката конференция през есента на 1876 г.                   На тази конференция руските дипломати съу-мяват да докажат на западно-европейските дипло-мати, че турската власт на Балканите си служи с варварски методи срещу коренното християнско население и е дошло времето тя да бъде ликвиди-рана. Благодарение на усилията на руската дипло-мация, конференцията очертава истинските етни-чески граници на българския народ, в рамките на които подлежи възстановяването на българската държава. Когато в края на Освободителната война

руският цар Александър ІІ прочита пред своите сановници известието за подписването на Сансте-фанския мирен договор, изправя се, прекръства се и тържествено произнася: “България възкръ-сна!” Това ли е империалистическата политика на Русия, г-н президент?

     Във тон със съвременната официална политика на България някои учени историографи с голяма охота развиват русофобски идеи. Особено стара-телен в това отношение е проф. д-р Пламен Пав-лов от Великотърновския университет. В телеви-зионните си изяви по СКАТ, той щом чуе споме-наването на Русия, веднага отключва антируската си пружина и започва да говори опашати неистини и полуистини с цел да създава негативно отно-шение към руската държава. Например в едно от предаванията на СКАТ през месец септември тази година по повод Освободителната война, той зая-ви, че руските офицери, командващи опълчението, били изключително груби към българските опъл-ченци и това снижавало техния боен дух.

     Българската русофобия днес се разминава ко-ренно с историческата правда за деветнадесети век както и за основните моменти от българската история през двадесети век. Във всички важни исторически събития през ХХ век, управниците на България, като истинска политическа агентура на западно-европейските империалистически дър-жави, тласкаха България в руслото на антируската политика, което неведнъж създаваше заплаха за самото съществуване на българската държава.             По време на Първата световна война, нашата страна беше съюзник на Германия и Австро-Унга-рия и дори се наложи български войници да воювът срещу руски войници на Добруджанския фронт. За България Първата световна война имаше катаст-рофални резултати и това до голяма степен се дъ-лжи на участието на нашата страна в антируския военно-политически съюз.

     Във Втората световна война управляващите кръгове отново включиха България на страната на военно-политическа организация, която воюва-ше със Съветския съюз и отново възникна запла-ха за нейното съществуване като държава. Бълга-рия беше спасена единствено благодарение на антифашистката съпротива, организирана от бъл-гарските комунисти, и участието на българската армия след народната победа на 09. 09. 1944 г., в довършването на разгрома на фашизма.                 Тогава при подписването на Парижкия мирен договор, Сталинската дипломация защити единст-вото и целостта на българската държава и не поз-воли новото разпокъсване на България, към което се стремяха САЩ, Англия и Франция. Но и по този исторически момент съвременните идеологиче-ски диверсанти не мирясват с антируската си пле-доария. Добре известният ни от началото на 90-те години политически провокатор Евгени Михайлов тези дни пробутва по ефира профашистката поста-новка, че на 09. 09. 1944 г. България е станала най-скъпият трофей на Сталин от Втората световна война.

     Времето на социализма от 1944 до 1989 г. се характеризира като период  на прогресивно разви-тие на промишлеността, селското стопанство, нау-ката и изкуството в условията на дружба и всес-транно сътрудничество със Съветския съюз. От слаборазвита, изостанала във всяко отношение държава, България се превърна в модерна дър-жава с развита промишленост и селско стопанст-во, с икономика и култура, които нареждаха наша-та страна в челото на световната цивилизация. На нейния прогрес беше сложен край в годините на реставрация на капитализма под диктата на САЩ и ЕС.                                                          Това са изводи, които се налагат категорично от обективния научен анализ на историческия про-цес през последните две десетилетия. Но те или се подминават, или се отхвърлят от реставратори-те  на капитализма в политическия елит и сред-ствата за масова информация. Тяхната основна цел е да представят времето на социализма като упадък на България, дължащ се на „зависимост-та” й от Съветския съюз. Дори и съвременните неблагополучия в икономическото и културното развитие на нашата страна, въпреки 25-годишната пълна икономическа и политическа зависимост от Запада, се обяснява като следствие на социа-листическото минало. Според съвременните псе-вдоисторици ние още не можем да се освободим от ценостната система на социализма, още сме зависими от стереотипите на социалистическия период и затова не можем да се впишем в систе-мата на Европейския съюз. Някои дори стигат до твърдението, че все още не сме се реформира-ли, че все още страната се управлява от комунис-тите и това е причината за икономическите и вси-чки други кризистни състояния на обществото.

     Истината е съвсем друга. Сегашната икономи-ческа и политическа криза на България се дължи именно на противоестественото възприемане на насаждания от Запад неолиберален модел на ка-питализма, към който особено силно са пристрас-тени политиците от десния сектор и към който съвсем безкритично се приспособяват и така на-речените леви от БСП. Домораслите ни либерали и консерватори антикомунисти си затварят очите пред очевидния факт, че капиталистическата сис-тема преживява дълбок икономически и полити-чески кризис и в западните страни, включително и в САЩ, Англия и Франция, което принуждава дори хора от рода на Бил Гейтс да стигнат до извода, че съвременният капитализъм е дълбоко затънал в престъпна политика и подлежи на смяна с нов обществен сторой.

     Необходимостта от нов обществен строй в ра-мките на световното цяло отдавна се разбира от политическия елит на такива страни като Русия, Китай, Индия, Бразилия и още много други държави в Америка, Азия и Европа. Украинската криза стана повод от една страна да се засили русо-фобията на управляващите в САЩ и Евро-пейския съюз, в това число и в България, но от друга страна стана повод и на ръководителя на руската политика Владимир Путин напоследък да постави особено настойчиво въпроса за из-граждане на нов тип международни отношения, при които да се гаранитира сигурността на всяка отделно взета страна, да не се допуска външен натиск върху народите при избора на полити-ческата и икономическата форма на своето раз-витие и да се осигурят равноправни икономиче-ски отношения между всички народи в света.          

Политиците от кръга на Путин /който съгла-сно последните проучвания на световното об-ществено мнение е най-влиятелната личност в света/ насочват острието на своята критика и на своята политика преди всичко срещу агресията на САЩ в разничните райони на земното кълбо, която в Ук-райна става особено опасна за самата Русия.         Но кой знае защо българските политици днес не желаят да видят опасностите от американската по-литика както за Русия, така и за България и за цяла Европа.                                                                  Те безразсъдно се подчиняват на диктата на САЩ и се противопоставят на руските енергийни проекти на територията на България, независимо от това, че те са в интерес на цяла Европа, в това число и на България.                                                                           Цяла редица европейски страни като Италия, Ав-стрия, Унгария, Чехия се противопоставят на аме-риканското искане за спиране на руските проекти, а  българската държава, която има най-дълбоки исто-рически корени на сътрудничество с Русия, сляпо се подчинява на тях. Причината за това е, че в България господства особено силно американско лоби, подкупно и подчинено директно на онези политически кръгове на САЩ, които се опитват задкулисно да управляват самите САЩ и да нала-гат своята воля в света.                                         Пред нас стои задачата да дадем своя принос в разкриването и разобличаването на американс-кото лоби в България. Блокирането на американ-ската агресия в световен мащаб ще освободи хода на историята и човечеството ще се придвижи нап-ред към онази общестно-икономическа формация, която е диалектическо отрицание на капитализма.

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vanche39
Категория: Политика
Прочетен: 37031
Постинги: 32
Коментари: 46
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031